Карикатури от Доньо Донев и Стилян Сърев

ЗА МАЛКИТЕ И ГОЛЕМИТЕ

       Уважаеми читатели, на Хуморан на 14 май нашият вестник прави осем години от издаването на първия му брой. За някой това е малка възраст, но мисля, че и за този не дълъг период вестникът ни успя да се утвърди в интернет пространството. В началото, разбира се, посетителите ни бяха много малко и дори през първите дни се брояха на пръстите на двете ръце, но постепенно увеличихме читателите си. За някой и тези посещения биха изглеждали малко, но дали пък от малкия наглед Хуморан не се учат и големите? През годините какви ли не хумористични предавания от големи телевизии не ползваха леко преправени наши рубрики или направо вземаха наготово наши материали. Така се получи, че уж малкият Хуморан бе използван доста безогледно от големите телевизии. Тъй, че ако се позамислим за това кой е малък и кой е голям може да достигнем до изненадващи умозаключения? Всъщност точно за това от нашият вестник отпаднаха много рубрики, като:“Приказка”, “Съветите на доктор Грухчев”, “Стихчета”, “Ставате ли?” и т.н.. Тези рубрики, а също и “Бабиният преглед на печата” и “Коментарната статия” много често можеха да се видят на малкия екран без наше позволение. Тук навлизаме в темата за авторското право, която е много модерна напоследък, но се носи в ефира само, като фалшива песен изпята от бездарен певец. Всъщност ние от Хуморан Ви предлагаме да участвате в една игра:”Познайте от коя наша рубрика е показвания материал”! Ще се учудите колко много нещо може да се види на екрана на големите и копирано от малкия ни вестник! Всъщност да не излезе, че се оплакваме! Просто искаме, драги читатели, да Ви успокоим, че не случайно си “губите времето”, като четене материалите ни, които сигурно съвсем не са за изхвърляне!

ЗА КОЗУНАЦИТЕ И ПАРТИИТЕ

С наближаването на Великден все повече народ мисли за един от съществените атрибути на този голям християнски празник-козунаците. Това че хората си мислят е нормално, но изглежда, че и доста партии почнаха да гледат на предизборните си програми и кампании, като свое го рода козунак. Какво имаме предвид? Какво е необходимо най-вече за един козунак да стане добър на вид- разбира се, това са набухвателите? На това точно обръщат внимание най-вече внимание партии от всякакъв калибър. То не са обещания за големо набухване на заплати и пенсии, за силен растеж на детски и майчинство и какво ли не? Е, верно много важно нещо са набухватиелите, щото те грабват окото и от там акъла на простия електорат, но важно е и на вкус да се докарат предизборните козунаци! За туй много от партиите обилно мятат в козунаците си –програми какви ли не локуми: при нас бурен икономически растеж или пък, че ще станем някакъв център на балканите, а защо ли не и балкански тигър или поне коте. Да, какви ли не разноцветни локуми разпъват партиите в козунаците си и се надяват, че вкуса им ще допадне на по-голям брой консуматори. Това с локумите го правят всички, но някой от по-екстравагантни идеи почват да слагат в козунаците си програми и ром или друг алкохол, та така съвсем опияняват електората си. Даже някой от по-находчивите   партийни формирования почват да мятат в козунаците си кебапчета, че дори и бира. Най-новата мода в тази изборна кампания обаче е музикалният козунак. Какви ли не партийни формирования и коалиции почват да вкарват в употреба де що намерят певци и певици! Ма, то не бяха чалга, поп и естрадни звезди, че дори народни такива се използваха в ползу партията. Така неусетно родните ни козунаци-предизборни кампании се превърнаха в нещо като турлюгювеч, който пък си е обичайно ястие в нашите географски ширини и дължини.

БЪЛГАРСКИЯТ ВЕЛИКДЕН

Уважаеми сънародници, някак неусетно се изтърколи месец март, но това си е напълно нормално, защото когато в месеца има много празници той бързо минава. Докато, обаче, се окопитим и април замина в небитието! То и през април взеха да се нанизват празник подир празник. Най-напред на първи април си отлъгахме на воля, после на 7-ми празнуваха докторите и лазаровците, а подир тях ромите, с луди танци, отпразнуваха техния международен ден на 8-ми април. На тази дата празнува почти половината от християнското население, носещо имена на цветя, храсти, дървета и каква ли не друга флора. После настъпи страстната седмица, а тя си е доста страстна по нашите земи. Първите ни мъже започнаха още по-страстно да се кълнат пред големия европейски брат, че вече ще пречупят врата на престъпността, корупцията, далаверите и какво ли още не! Народът още по-страстно почна да се налива с какъв ли не алкохол и да се старае да не яде блажно. В тези му страстни старания взеха участие и разните производители на месо и месни произведения и вдигнаха цените на месата, яйцата и козунаците празнично. Ето примерно агнешкото стигна велики равнища и по Великден почна да се търгува над 15 лева за кило! Тъй неусетно дойде и разпети петък. То като се замислим, излиза, че разпети петък е всеки ден за голяма част от населението ни, защото се чувстваме като разпънати при европейските цени и данъци и централно африканските заплати и пенсии! И така, както си е в реда на нещата, дойде и Великден! Преди години на тоя ден от странство прииждаха какви ли не “великденчета” и даваха акъли как де се оправим! Е, не че някой от тях не се оправиха, а даже станаха министри и депутати, но това е друга тема? Таз годишният български Великден е знаменателен с това, че го празнуваме отново като редови европейци, но в световна икономическа криза! Въпреки това, дай, Боже, само малко да ни се оправи дереджето, че по-голяма част от народа да си позволява си да похапва агнешко и да не е както сега да замезва празнично само с разноцветни великденски яйца!

И ПЪРВИ АПРИЛ - ВСЕНАРОДЕН ПРАЗНИК!!!

       Уважаеми сънародници, след многобройните мартенски празници съвсем логично дойде и 1-ви април. Както, може би, знаете този празник на хумора и лъжата се е празнувал още в древния Рим. Там на тази дата господари и роби сменяли ролите си и голям майтап падал. Робите понякога се вживявали доста в новото си амплоа и това често им излизало през носа през следващите дни и седмици. Да се върнем в наше време! Като се замислим излиза, че 1-ви април си е всенароден празник, защото мало и големо из градове и паланки тренира по цяла година за него. Тъй де, това си е празник на хумора и смеха и ний често ставаме за смях пред целия свят. Ето скоро се разбра, че западни експерти си умрели от смях, като се запознали с готвените изменения в  правосъдната ни система. Първи април е и ден на лъжата, а това да лъжем явно много ни се отдава на всите българи! Тъй де, от панти века ние лъжем, че работим, а работодателите ни лъжат, че ни плащат, мъжете лъжат за доходите си, а жените за разходите си. В здравеопазването също големо ментене пада-много лъжат, че са болни, а здравните работници ни лъжат, че ни лекуват. В просветата също има мента-учениците лъжат, че учат, а вместо това гърмят с пищови, а учителите не се напъват много, защото ги залъгват, че им плащат! Управниците също не падат по-долу, тъй де те като са на върха върховни номера въртят на тъпия електорат. По избори какви ли не локуми разпъват, а като ги изберат връзват бързо тенекия на избирателите си! А бе, изобщо като се замислим всеки лъже на поразия и това е през цялата година! Така че, уважаеми сънародници, защо да не обявим Първи април за всенароден или национален празник?