Седмичник за хумор, сатира и забава                           15 - 22 октомври 2017

 








ПРОМОЦИЯ!
Вашият индивидуален хороскоп сега само за 10 лв!

www.novini.com

Jobs-Bg.Info

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!


Untitled Document
 
Карикатури от Стилян Сърев

     


ГОРДОСТТА БЪЛГАРСКА

Най-после доживяхме да се почувстваме европейци, но дали трябва да се радваме чак толкова? Тъй де, в живота ни не настъпи някаква кардинална промяна към добро! Даже може да се каже точно обратното, родните ни производители и продавачи използваха светлия миг на присъединяването и мигом вдигнаха цените на какво ли не! Да им се чуди човек на акъла, защото нормално ли е да се вдигат цените до небесата когато качеството на толкова наши продукти е по-ниско от тревата? Да вземем например нашата гордост българска – киселото мляко! Ами, драги читатели, сигурно на всички ви е правило впечатление, че е доста редичко? Не дай си Боже ако пък сте го носили по-дълго и сте го клатили после при отварянето имате неприятното усещане, че сте си дали парите за айран. След като сте не сте се очаровали и от вкусът му и сте го забравили в хладилника оставате силно озадачени, че дори след седмици, то не се е развалило или мухлясало. С толкоз много консерванти е набъкано милото, че не е чудно, че скоро наши експерти констатираха, че в него има ужасно малко бактерии бациликус булгарикус! Те и бактериите не могат да го понасят, че ние ли! Със сирената е същата картинка! Ами, че те толкова напомнят на прочутото едно време сирене крема и ако не са фражкани със сол и консерванти биха се разпаднали на мига. За сирената скоро един роден председател на браншова организация се обърна към телевизионна водеща с думите:”Може и да слагаме сухо мляко, повечко сол и консерванти, но не може да го докажете”! Положението не е по-розово и при кашкавалите! Тъй че, позволяваме си да се обърнем към родните производители:”Уважаеми, за да се почувстваме всички европейци първо трябва Вие да почнете да произвеждате и после ние да купуваме и консумираме като такива”!

 

 

 

ДЯЛАНИТЕ КАМЪНИ НА ДЕМОКРАЦИЯТА!

Уважаеми съграждани и съселяни, тези от Вас, които учили или работили през тоталитаризма си спомнят, какво беше тогава! Учили човек за инженер- става инженер, учи ли за доктор – пак разпределение, като такъв, в кой знай кое селце или градче от такъв тип. Като го погледнем от една страна това си бе за добро, защото не само за всички завършили имаше работа, но и дори немаше лабаво и никой не можеше да избяга от нея. От друга страна пък туй пусто разпределение си беше чиста форма закрепостяване и за попадналият, в туй положение, висшист пълна скука. Сега какво е? Всеки знае, че при демокрацията никой не може да те задължи да работиш и още по-малко точно къде. И друго е ясно на всички, че много от висшистите си остават безработни или работят това, което не са учили. Това са прости житейски истини и няма да, Ви, занимаваме, разбира се, с до болка познати неща. За друго иде реч в случая. Тук става дума за дяланите камъни на родната ни демокрация.  Сега, драги сънародници, ако се загледаме във висините на отечественото ни управление ще забележим, че е пълно с дялани камъни. Ще видите, че поети, писатели и какви ли не люде на изкуството водят малки и големи партии. Ако добре се загледате ще забележите, че пък Парламента бъка от юристи, сякаш на всеки такъв дават като втора специалност – депутат. Какво да речем пък за докторите? Някой ще рече какво ли не може да се каже за тях и определено ще са прави? Може би точно те са най-дяланите камъни, защото къде ли ги няма? В Парламента- колко щеш, из градове, села и паланки- също безброй кметове-доктори! Дори и министри на какво ли не, през годините на прехода ни, стават тези наши супер лекари! Да, точно тъй, като че ли най-дяланите камъни на демокрацията са пустите ни доктори и няма да е далечен деня, когато и министър-председателят, и президентът на Република България ще са такива! Тогава може пък и да цъфнем и вържем, защото те определено имат за всяка болка лек!

 

 

 

ГЕРОИ НА КАПИТАЛИСТИЧЕСКИЯ ТРУД

Кой ли не си спомня за Татовото време? Е, по-младите няма как и да си спомнят нещо, което не са видели, но останалите, останалите го помнят  добре. Кой с добро, кой с лошо, но като се замислим доста позитивизъм имаше по онова време. Поне все се строяха и откриваха-заводи, жилищни комплекси, болници, училища и т.н.. Сега е обратно постоянно научаваме какво се закрива, тук училище, там завод, а иде ред и на болниците.
Дааа, в интересно време живеем. Който оцелее от нас, ще има после да се пъчи, пред внуци и правнуци, и да обяснява в каква мизерия е успял все пак да оживее. Но стига толкова за този пуст преход! Да се върнем обратно към зрелия социализъм! Спомняте ли си, че всека вечер ни показваха по телевизията някой изтъкнат наш сънародник? Не може да не си спомняте-дойде 20 часа и опа след новините по “По света и у нас” ни покажат – грейналото лице на герой от онова време. Да, това бяха героите на социалистическия труд. Кога тъкачка многомашинничка, кога загорял комбайнер, кога почернял металург и прочие.
Сега тази рубрика я няма. Колко жалко нали? Да, но защо ли да е има, когато днешните герои на капиталистическия труд ги виждаме почти всеки ден на живо? Верно, че по-рядко ще ги видите по затънтени селца и паланки. За сметка на това, пък в София и големите градове те си щъкат на воля с огромните си джипове и прескъпите си луксозни коли. Както се казваше в оная песен “Джип до джипа, скъпа моя майнольо”. Да, има все пак нещо, с което сме изпреварили пустите им европейци-това е, броя на джиповете и ухилените в тях герои на капиталистическия труд.

 

 

 

 
(C) Humoran.com. Всички права запазени.