НАБЛЮДАЙКИ

-Некоторые принимают грамматические ошибки за новые правила.

-Чтобы заблудиться в трех соснах, надо срубить все остальные.

-Чтобы соседи пришли на помощь, надо кричать не своим голосом.

-Современная обезьяна: «Быть человеком — это слишком дорогое удовольствие!»

-И заглядывая в рот, можно увидеть светлое будущее.

-Самый страшный палач работает внутри головы.

-В наших условиях надо жить заочно.

-Дайте мне рекламную паузу, и я переверну земной шар!

-Большенство еретиков сгорело на работе!

-Далеко не все могут спрятаться за широкую спину государства!

-Я вижу,что слеп!

-Зал ожидания перемен

-Иногда солистом становиться тот,кто взял фальшивую ноту!

-Есть люди,которые не могут молчать даже под фонограмму!

-И только оторвавшись от коллектива можно его возглавить!

-А точнее ты не мог промахнуться!

-Труднее всего сносить воздушные замки!

-От сатирика до юмориста один страх!

-Как часто нас травят духовной пищей!

-Пора бы за вёсла,но паруса мешают!


-От народного депутата несёт словесной водой!

-Работает парошутом на полставки!

-Строит себе дачу из осколков государства!

-До какиж же пор мы будем дышать через парламкнт!

-Нас всех загнали в лаберинт,который оказался тризубцем!

-Изгнали из рядов на вышестоящую должность!

-Они роются в грязном белье только чистыми руками!

-Мы должны идти ко дну строевым шагом!

-И точка зрения может стать кнопкой для голосования!

-Он подаёт большие надежды прямо на плаху!

-Из политических дубов получаются отличные шахматные фигуры!

-Злокачественная опухоль в законодательном органе!

-Он так твёрдо стоит на ногах,что земля падает!

-И только искуственное сердце сделало его человеком!


-На гамлетовские вопросы чаще всего отвечают палачи!

-А чтобы дать свободу,совсем не обьязательно снимать наручники!

-Графоману стоит платить за ненаписанное!

-Молчание хотя и золото,но не валюта!

-Слова народные,а музыка начальства!

-Не путайтесь между моими извилинами!

-При чём тут свобода слова,если текста не помнишь!

-Некоторые способны зажечь пожар даже огнетушителем!

-Параличь власти чаще всего бывает буйным!

-Все мы-на шахматной доске!

-Если вам перекрыли кислород-дышите ветром перемен!

-Они мечтают заменить земную ось указательным пальцем!

-Каждый человек умеет летать,но ему мешает земное притяжение!

-Прошу меня не перебивать,когда я бью!

-Какой мыльный пузырь не считает себя пушечным ядром!

-Выдавил из себя каплю раба и утонул в ней!

-Никакой демократии! Все свободны!

-Он забарикадировался в своём нимбе!

-А может наша земля не вертиться,а танцует на дискотеке!

-Чужая опухоль всегда доброкачественная!

-Нимбоносец без головы!

-Глупо гордиться тем,что у тебя в животе!

-Смелый человек может дать пощёчинудаже всаднику без головы!

-Нечистая сила пошла мыть руки!

-Дайте мне всё и я потребую остальное!

-Молчаливому человеку микрофон к лицу!

-Весь мир может сгореть во время перекура!

-Ну ладно-не Ангел,но будь хотя бы человеком!

-Очень трудно пережить соперника,если он давно умер!


-Народный дерутат изнасиловал трибуну!

-Бездонная пропасть под нимбом!

-Действительность-это точка опоры для мифов!

-Не пей словесную воду-изберателем станешь!

-Точка опоры в чужом кулаке!

-Не отмывайте чужие деньги своими слезами!

-Колобок в шараварах!

-Современный Иван Сусанин учит всехжелающих пользоваться Интернетом!

-Ещё вчера критику у нас зажимали между серпом и молотом!

-Он вышел из себя и запутался в смирительной рубашке!

-Он считает глас народа породией на себя!


-А на том свете я стану ветераном жизни!

-Возмите его за основу и он вас оседлает!

-Экономические реформы в пустых кошельках!

-И чистая совесть может быть камерой-одиночкой!

-Дайте мне бронежилет,который защитит от инфаркта!

-Мы рождены ползать по чужим крыльям!

-Очень трудно поймать вора,если он воюет с мафией!

-Земля дрожит,потомучто гдето идут мирные переговоры!

-Мы уже научились измерять правду в долларах!

-Он обрезал все свои корни,чтобы ходить быстрее!

-Он выдавил изсебя раба,чтобы впустить хозяина!

-Самые надёжные граници проходят между людьми!

-Он смотрит далеко в будущее,только стоя перед зеркалом!

-Он считает всю планету своим банковским сейфом!

-А после раздвоения личности состоялись альтернативные выборы!

-Его чистая совесть нарушает Уголовный кодекс!

-Как много крови в словесной воде!

-Сатирик-это юморист,которому не дают улыбаться!

-Иногда враги так мило улыбаются,что становится больше друзей!

-Иольше всего клоунов на международной арене!

-Этот бронежилет даже слеза не может пробить!

-Он согласен быть человеком,но только в роли народного депутата!

-Дайте Земному шару депутатскую неприкосновенность!

-В нашем зоопарке поставили большую клетку для Красной книги!

-Рыцарский орден всадников без головы!

-Ветер перемен заблудился в политических парусах!

-Он был инородным телом даже в зеркале!

-В словесном портрете доминировала спина!

-Наш человек досрочно выполняет всё,что ему обещают!

-Отдельные недостатки стоят сплошной стеной!

-А этому человеку стучать на всех!

-А когда будет законченвывод войск из истории!

-Спички требуют уволить огнетушитель!

-В борьбе идей побеждают идолы!

-Улыбка Джакобры!

-В мире животных идут выборы человека!

-Вся наша жизнь-это пренудительное лечение от оптимизма!

-И всаднику без головы нужен микрофон!

-Он советуется со своим народом через переводчика!

-Вся наша жизнь-это принудительной лечение от оптимизма!

-И всаднику без головы нужен микрофон!

-Вся государственная козна-в нимбе президента!

-На него даже сердце стучит!

-Конец света-это когда все микрофоны включены одновременно!

-Здоровый цвет лица мы чаще всего видим на маске!

-Он советуется со своим народом через переводчика!

-Мало того,что мир тесен-так он ещё и населён!

-Ум,честь и совесть нашей эпохи имеют полное право состоять в разных партиях!

-Не так страшен чёрт,как его ангел хранитель!

-Нормальные люди не удирают из сумасшедшего дома!

-У нас есть все основания для отсутствия точки опоры!

-Истина-это информация,неизносилованная человеком!


-Сатирик-это юморист,которому не дают улыбаться!

-Иногда враги так мило улыбаются,что становится больше друзей!

-Иольше всего клоунов на международной арене!

-Этот бронежилет даже слеза не может пробить!

-Он согласен быть человеком,но только в роли народного депутата!

-Дайте Земному шару депутатскую неприкосновенность!

-В нашем зоопарке поставили большую клетку для Красной книги!

-Рыцарский орден всадников без головы!

-Ветер перемен заблудился в политических парусах!

-Он был инородным телом даже в зеркале!

-В словесном портрете доминировала спина!

-Наш человек досрочно выполняет всё,что ему обещают!

-Отдельные недостатки стоят сплошной стеной!

-А этому человеку стучать на всех!

-А когда будет законченвывод войск из истории!

-Спички требуют уволить огнетушитель!

-В борьбе идей побеждают идолы!

-Улыбка Джакобры!

-В мире животных идут выборы человека!

-Вся наша жизнь-это пренудительное лечение от оптимизма!

-И всаднику без головы нужен микрофон!

-Он советуется со своим народом через переводчика!

СЕРГЕЙ МЫРДИН

Декларация

от учителския и непедагогическия персонал на ОУ”Христо Ботев”, Велинград

Работим в училище - 185 години на знание светилище.
В него ние от любов към науката и децата,
с труда си градим бъдещето на страната.
Това го прави Всеки Учител като теб и мен,
ала от години тежък хал на нас е отреден.
Той, Учителят, в миналото бил на уважение,
сега правителството го „дарява” с презрение.
Години наред бяхме мълчаливи и търпеливи,
но управляващите станаха съвсем „игриви”.
Първо, настроиха нас един срещу друг:
поставиха ни между наковалня и чук-
с „феномена” диференцирано заплащане наречен,
от който всеки от нас се чувства обречен.

С информационно затъмнение заляха обществото,
/ пък то думите им взе за чиста монета, горкото!/
че наведнъж 100 процента увеличение искаме!
И отново ни рекоха: „Не е морално, кесиите стискайте!”

Мислят, че само два-три дни да стачкуваме ще издържим,
защото, като не ни заплащат, ще се сломим.
Не, господа, този път не сте познали!
Заради човешката си чест на всичко бихме издържали!
Достойно заплащане за достойния си труд искаме,
с нищо неморално и нереално не ви притискаме.

Създадохте в образованието такава бъркотия,
че едва ли скоро ще има оправия.

Господин Вълчев, от сърце оставката Ви искаме,
чувствата към Вас повече не можем да потискаме.
Пред обществото приписахте ни грехове,
за да се чувствате в правителството добре.

В момента в ремонт са училища много,
но това едва ли съблюдавате строго.
Новата програма е с учебници, некадърно създадени,
които, желаем, скоро да бъдат „извадени”.

Това са исканията на нашия колектив.
С колегите си на Вас и министерството сме истинският коректив.
Ако имате морал и достойнство, сам си идете!
И на друг, по- способен и вещ мястото освободете!

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ

Не прави от мухата слон:може да те стъпче!

Ако не дават пет пари за теб-прави се на неподкупен!

Ако не ви е чиста работата-хванете ня кой да опере пешкира!

Преди да влезете в нечие положение,виж те дали е на положение!

Не прелюбодействай с далаверата на бли жния си!

Ако сте в трета глуха,хич да не ви е еня какво показва семафора!

Преди да подложите динена кора на няко го,вижте да не е вегетарианец!

Ако ви се закълнат във вярност до гроб,обърнете се веднага към лекар!

ГАЛЛО СОРДО
email: angelov_galin@abv.bg grad: с.Моравица, обл.Враца България

МИНИМАКСИМИ

Всяко място тежи според човека си!

Пази,Боже,сляпо да пропише!

Златните рибки се ловят в мътна вода!

Всяка пазва си има своя камък!

Всякак бива,стига да те бива!

B началото бе Делото,после-бракоделие то!

ГАЛЛО СОРДО

КНИГООБМЕН

Студентка предлага "Нежна е нощта", търсейки "Път към висшето общество".

Ерген търси "Жената в бяло",предлага в замяна "Грижи за бебето и детето".

Бизнес дама над средната възраст търси

"Машина на времето",предлага "Пари".

Презаписал студент търси "Дъщерята на професора",предлага "Един семестър нежност".

Солиден бизнесмен търси "Грешницата",

предлага "Почивка в Арко Ирис".

Провинциалистка търси "Пътят към София",предлага "Любовна мъка и още нещо\".

Преуспял мъж търси "Спящата красавица",

предлага "Домът с майагоновото стълбище"

Романтична тийнейджърка търси "Любовта",предлага в замяна "Един живот".

ГАЛЛО СОРДО
email: angelov_galin@abv.bg
grad: с.Моравица, обл.Враца
България

ВЪПРОСИ РЕБРОМ

Луд ли е този,които гони Михаля с дьржавни средства?

Признак на постоянство ли е тъпченето на едно място?

Как да заплюеш двуличника?

Завеян ли е този,които стои на завет?

Как да не изляза от кожата си като се каниш да я одереш?

Как да не си сложа таралеж в гащите, като криеш змия в пазвата си?

Признак на скромност ли е премълча ването на чуждите заслуги?

Как да не хвана пътя,като ми хванаха спатийте?

ГАЛЛО СОРДО

/Псевдоним на които държа в случай,че използвате работите ми /

МАЛКИ ОБЯВИ

КУПУВА

Спешно купувам истина за лично ползва не.

Купувам собствено мнение.Може и употре бявано.

ПРОДАВА

Продавам строителен материал за въздуш

ни замъци.

Продавам гола съвест.Може и с отстъпка.

ГАЛЛО СОРДО

Знаете ли защо блондинките отварят кутията на млякото още ж супермаркета? -Защото
на опаковката пише \"Отвори тук\"! :D:D:D Лилия Цочева

ТОЙ НЕ МЕ Е ЛЕКУВАЛ...

В някогашното село Кадин мост (б.а. дн. Невестино) живеел един народен
ле-чител.Той лекувал хората от Пиянец.Вед-нъж при него дошъл селянин от друго
се-ло.
Лечителят започнал да го лекува.Лече-нието продължило няколко дена,след кое-то той
обяснил на селянина как да про-дължи да се лекува при домашни условия!
Отишъл си човекът вкъщи.Обяснил всич-ко на жена му.Тя отишла в
градината,из-скубала най-дебелият праз лук и почнала да прави това, което поръчал
лечителят. Хванала тя мъжът си с лявата ръка за врата,а с дясната-за корема.
Мъжът внимателно следял да не сгреши и рекъл:
-Па сега, сос другата рака, мушни пра-зо у г...!
Жена му отговорила:
-Чекай,мажо,я имам само две,а не три раце!
Тогава мъжът извикал на висок глас:
-А-а-а! -Маа му стара, он не ме е ле-кувал сос празо,а сос к...

БУТИМОТО Е ЗАЕТО

Салтир Сарафски отишъл на гости при една баба в Братовичка махала на село
Пелатиково.Те били приятели още от мла-ди години и решили да си припомнат за този
период.По това време дошла съсед-ката да й иска бутимото.Отворила врата-та и
видела какво правят Салтир и съсед-ката!
-Язе идем за бутимото, па они глей що прават!-рекла неканената гостенка.
Салтир и отговорил:
-Епа,баш сега тепаме млекото и оно е фанато!Куга изтепаме млекото, ела и че го
земеш...
Съседката си отишла и оставила възрас-тните хора да довършат докрай започна-тата
любовна игра.

Мъж тръгва сутринта на работа,взима за довиждане целувка от жена си,която остава да
домакинства през деня.Пристига в офиса и се сеща,че е забравил важен документ в
къщи.Въща се мъжът за него,но не намира жена си там.Звъни й по мобилния телефон и
пита:
- Скъпа,къде си?
- В къщи съкровище-отговаря жената.
- Къде по-точно?
- В кухнята,мили!
- Направи моля те една салатка и ела при мен в хола да пийнем по една ракийка!
Петя Пенева
selska_probuda@abv.bg

Мирча вика на Гина:

- Гино ма, айде да играем на една игра!
- На каква игра бре,Мирчо?
- Ами на пролет!
- Ха!Ами как се играе?
- Те така:ти че цафтиш,а я че те либим!
- А па я викам Мирчо да играем по-напред на зима!
- Е па сега я незнам тая игра?
- Че ти я кажа бре Мирчо,а ма ме слушай внимателно:я че се либа с комшията,а ти че
фучиш.Разбра ли? Петя Пенева selska_probuda@abv.bg

ДА ГО ДУХА ВЯТЪРЪТ ЛИ?

Крум Шеовски от село Пелатиково оти-шъл при една стара позната. Тя го
пос-рещнала,дала му ядене и пиене, а после решили да се любят. Когато, Круме, си
извадил оная работа, жената му рекла:
-Ама, Круме, па ти целио ли, че го туриш?
-Епа целио, ато нема да го остаа да го дуаа ветеро?
-Епа, щом е така, ръгай го на жешко!

ТОВА Е МОЯ РАБОТА

Било през зимните месеци. Жената на Павле Суровички от село Пелатиково тъ-кала на
разбоя някаква шарка.На гости на семейството дошла съседка.Тя се на-вела да гледа
шарката,а през това време Павле започнал да я опипва по задните части.
По някое време жената на Павле се объ-рнала и видела ка-кво прави мъжът й.
-Що правиш, бре Павле? Немаш ли срама от Бога!
-Айде,айде, ти си глей тамо у шаро, а това, що я, права, е моя работа1- отго-ворил
й Павле.

МОЖЕ И ПО-ДОЛУ,НО...

В село Пелатиково преди години произ-веждали много пе-чени сливи. Един ден Христо
Ветренски решил да им търси па-зар в София. Натоварил колата, впрегнал воловете и
тръгнал.
Дълго време пътувал, но стигнал в Со-фия. Изпрегнал воло-вете и сложил цена на
печените сливи един лев. Минало мал-ко време, дошла една софиянка и му рек-ла:
-Г’осине,коку чинат сливите?
-Еден лев,госпдожо!Они са комай без пари-рекъл Христо.
Софиянката си отминала, но пак се врънала и пак попитала:
-Г’осине,колко чинат сливите?
-Епа,я ти кажаа-един лев!- отговорил й отново Ветренски.
-Ама,не може ли маку по-доле?
Христо ядовито й отговорил:
-Може,госпдожо, може и по-доле,ама че ти ойде у г...!
СТОЯН ТАНЕВ stoqn_tanev@abv.bg

мъж,който е на по4ивка на Карибите се обажда на жена си и я пита; Скъпа,какво да ти
донеса от тук? -каквото и да ми донесеш се лекува!
Камелиа kaminka@gbg.bg

Бисери: 1

Училището е слънце , но ние обичаме да седим на сянка ! 2. Училището е слънце , но на ден по два часа ще слънчасаме ! 3. Училището е прозорец , но ние сме културни , затова влизаме през вратата ! 4. Учителката по Литература каза : - Днес нямам часове до края на часовете ! 5. Учителката по Математика каза : - Веселине , от пет минути те гледам , половин час нищо не си направил! 6. Учителят по Физическо каза : - Кой пожелание иска да ми носи топките ? 7. Колега , ти си свърши работата , но аз не съм задоволена ! desi_kanev@abv.bg

КАМЕНЕ,ПИШИ!

Гьорче Расолков от село Невестино че-сто се отбивал в една от кръчмите в се-лото,
която се намирала близо до Кадин мост. Пиел си ракийката в повечето слу-чай на
вересия и плащал, когато имал па-ри и колкото му каже кръчмаря Камен.

Един ден Гьорче минал покрай кръчмата, но не влязъл.Видяла това жената на кръ-чмаря
и извикала:

-Пиши Камене,Гьорче,мина!

email: mwoman@abv.bg
grad: Сливен
България

ЗА ДЕПУТАТИТЕ

АБЕ, УЖ СА КЪПАНИ,
А ПАК СА СИ ТЪПАНИ!

ИЗ ЗАКОНА НА ДЖУНГЛАТА

ВСЯКА УПРАВЛЯВАЩА ВЪРХУШКА
ПЪРВО ПЪЛНИ СВОЙТА ГУШКА!
/ЗАЩОТО НЯМА ВЪРХУШКА БЕЗ ГУШКА!/

ДИАЛЕКТИКА

ДЪЛГО ГРЯ НИ КОМУНИЗЪМ,
УВИ, ОКАЗА СЕ ЦИНИЗЪМ.
АБРЕ, ЮБРЕ ДЕМОКРАЦИЯ,
\"АЛСАНА\" НА НАШТА НАЦИЯ!

ИЗ ПЪТЕН ПРАВИЛНИК

АКО ТРЪГНЕМ НА ЗАПАД,
А ГЛЕДАМЕ НА ИЗТОК,
ЩЕ СЕ ОЗОВЕМ НА ЮГ!

ПРЕДИЗБОРНО

КОЛКОТО ПОВЕЧЕ СЕ ЦЕПИМ,
ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ НИ ГО НАЦЕПВАТ!

АКТУАЛНО

ЯЗЪК, ОТЗОВАХА ОТ ОСТРОВА ЕДРИЯТ БЮСТ
И \"СЪРВАЙВЪР\" ОКАЗА СЕ СКУЧЕН И ПУСТ...

email: uzuna47@abv.bg
grad: ПЛОВДИВ
БЪЛГАРИЯ

ПЕНСИОНЕР-МИЛИОНЕР

Мечтата на Българина...Да стана милионер!Най-лесната работа.Тук всеки може да
надипли парички.взимай молива и смятай.Всеки.Даже аз пенсионера,като взема молива и
вече се виждам богаташ...Ами,да...Пенсийка 92.-лв.Е,увеличиха я с 4,5%/което още не
съм взел/,значи става близо 100.-На ден по 3.30лв.ИДЕАЛНО.Слагам трите лева в джоба
и тръгвам на покупки...Гледам,гледам,като на изложба и като не мога да си купя
нищо,връщам се и си ги спестявам...Допълнителни доходи ли? ами,да,разбира
се.Продавам колата за 500.-лв,бум мангизите в касата.Паярите за данъка,гражданската
отговорност,винетка,технически преглед,гуми масла,филтри,антифриз,бензин иоще и
още-айде вътре в касата...

отказваш кабелната телевизия-пестиш!Изключваш телефона-пестиш!Защо пък да ползуваш
парно?Изключваш го и му плащаш само такса мощност,щото през твоя апартамент
минава\"техни тръби\",които си платил.Измъкваш от мазето печката \"циганска
любов\"/сега му викат/чудо/.Не е за чудене цяло лято спортуваш и събираш дръвца за
зимата.чиста икономия...Ами я вземи водата.Къпане два пъти на ден,айде бе,дядо ти
така се къпеше,нали?Всеки кубик е левче.Няма нужда!ЛЕВА в касата.Не помниш ли
лозунга:-\"Грам,стотинка,сантиметър\".Телефон?Хм!...А,бе човек,кой ще ти се
обади?Да се набута ли искаш?Изключи го.Само таксата с ДДС-то ти е 12.50 на месец.Я
ги пусни в касата. И...остави тази работа с купуването на книги.Никакви
книги.Какво като обичаш да четеш?Ами най-евтината е десетачка.Не!Амо ако ти
харесат три и ги купиш?Направо потъваш.Я,си ги спести!За вестници изобщо не си
помисляй.Трийсет дена по лев трийсет кинта-а-а.За какво ти е информация.И тук има
чалъм,докато чакаш джипито да ти вземе двата лева,за да ти напише рецепта за 1,50
ще се информираш за всичко.Я,стига с тия мачове,бе!Мач-петица.четири-двайсетачка.И
забрави зимните спортове,ски ли,чакай бе човек къде си тръгнал?Да не си луд
?Пътни,лифт,екипи,ски,щеки,обувки и т.н.Сигурно ти се иска и топълчай.Чай
амаТРОЙКАТА?Трима\"Ванчовци\"за един билков.Слушай сега.Може да се спестят още,от
градски транспорт.Движението е живот,пък още тройка на ден слагаш в КАСИЧКАТА.
Биричка ли?Отиде левчето.Пиленце,а?Абе,човеко,я мисли малко държавнически.Ако
изколим за всеки по пиле утре едно яйценце не можеш да си изпържиш.Ето още 6
кинта. Лятна почивка?Икономисай си левчетата...Да не си чужденец,бе?Да не ти
плащат в евро?Няма море,ама надипляш в касата.Така е и нежничко с тока,какво като
увеличиха газта?Ами слагаш си ватенката.Фурната,бойлера,ай стига бе,чунким има кво
да печеш...Ако пък переш и на ръка,без дизенфектанти имаш още и още.Нови дрехи
ли?Стига де,чак толкова,малко магазини ли има за дрехи втора употреба.Икономисваш
някой и друг лев.Пък това дето не излизаш в чужбина си чиста икономия на
валута.Виж сега откажи и цигарите.2.60 на ден ,а?Прибавяш и си мислиш още ,още
,още...Виждам се БОГАТАШ без да съм теглил калема,пък като си помисля и за
УТРЕ...Я,да припна да подам данъчна декларация щото...какво щастие?\"капка по
капка вир\",нали така беше?Дерзайте!Богати хора богата държава!...

Защо да не купим нови мерцедеси на управниците?!!!

Въпрос: Какво прави 36-годишна блондинка в училище?

Отговор: Повтаря втори клас.
Kamelia kamelia_marinova@abv.bg

ЕС в ролята на „кучето”

Приказката за „кучето и кервана” е на път да се европеизира, след като за втори път Брюксел само ни смъмри, без да ни накаже с нищо. Стратегията да се действа само с приказки и с всевъзможни форми на морален натиск, много трудно ще доведе до промени. Не и в страна, в която мафията до такава степен се е сраснала с държавата, че дори ако посегнеш на бандит от средно ниво, работата няма друг изход, освен да се потули. Защото дори „средните риби” могат да повлекат едри политици.

Приказката за „кучето и кервана” изразява класическия тип ориенталско мислене. Проблемите не се решават, когато възникнат и са болезнени, както е в западноевропейското мислене. Вместо това се оставя времето да ги размие. И по модела „всяко чудо за 3 дни”, всичко се успива. Хората забравят, омръзва им, дотяга им, отегчават се. Скандалите умират поради елементарна умора.

Така както е тръгнало, Брюксел ще се окаже поредното разочарование за очакващия ред български гражданин. След като нашите маниери отиват в Европа, а не европейските тук, то очевидно на Европа ще и стане по-зле, но не и на нас по-добре.

от: Добри Божилов

ЕВРОПЕЙСКА ЧЕСТИТКА
/нещо като фейлетон/

Ако Днес , в същите такива смутни времена, Алеко Константинов беше жив, сигурно към думите в устата на своя герой Бай Ганьо : “ Костетуция ли – наа – аа, костетуция!!!”, той би го накарал , преди да удари, свития си в лакътя юмрук, да се поогледа наоколо, за да види опошканата от своите братя и братовчеди държава, и да викне като с Ерихейската тръба от третото пришествие, когато само Бог ще може да съди престъпниците: ”ЕВРОПА ЛИ – наа - аа, наааа, ти българино, тъп като овца, която скопени кочове водят към пропаст – наа - НАЙ ти я Европата!

ТРИ ФРАГМЕНТА от европейската реалност

І.
Почитаеми, но недотам уважаеми, депутати и де...путатки от НС на РБ, както и до вас преосвещенства по безсъвестност митничари на Благословената република България, измислила ужким азбуката и родина на цивилизациите по света, днес аз, вълнувайки се от невъзможността да се събират акцизите за ракията и таксите от кладенците и бунарите , давам личния си пример за всеки истински гражданин на Благословената ни от Бога не, но от Царя република, като призовавам всички заинтересовани да използват тези три декларации само като образец, с единствената цел да бъдат улеснени в тяхната благородна дейност чиновниците по акцизите:

ДЕКЛАРАЦИЯ №1 /ракиена/

Аз, Гоце Аврамовски ще варя своите джибри, произведени от моето собствено лозе, на моята собствена земя, от моите собствени ръце и с моите собствени пари, в местността Длъбокото дере, също моя собственост, което се намира в землището на село Раздол, Това ще стане на 19 .02. в мой собствен 120 килограмов котел, подгряван от мой собствени дърва. В това може да се убеди всеки митнически, или какъвто и да било там, правоверен и благословен от държавата чиновник, който, напускайки своя милиардерски палат, ще дойде да види как стават хубавите ракии, но нека той не забравя, че в Длъбокото дере има много зло куче, на казана ми е подпряна брадва, а на буката над казана виси моята собствена пушка, купена със собствените ми пари и заредена с патрони №13, предназначени само за свине!

Гоце Серафимовски /следва/

  -КАМЕНЕ,ПИШИ!  

Гьорче Расолков от село Невестино че-сто се отбивал в една от кръчмите в се-лото, която се намирала близо до Кадин мост. Пиел си ракийката в повечето случай на вересия и плащал, когато имал па-ри и колкото му каже кръчмаря Камен.   Един ден Гьорче минал покрай кръчмата, но не влязъл.Видяла това жената на кръчмаря и извикала:   -Пиши Камене,Гьорче,мина!

СТОЯН ТАНЕВ
Република България
с.НЕВЕСТИНО,обл.КЮСТЕНДИЛ

град: Сливен
България

ЗА ДЕПУТАТИТЕ

АБЕ, УЖ СА КЪПАНИ,
А ПАК СА СИ ТЪПАНИ!

ИЗ ЗАКОНА НА ДЖУНГЛАТА
ВСЯКА УПРАВЛЯВАЩА ВЪРХУШКА
ПЪРВО ПЪЛНИ СВОЙТА ГУШКА!
/ЗАЩОТО НЯМА ВЪРХУШКА БЕЗ ГУШКА!/

ДИАЛЕКТИКА
ДЪЛГО ГРЯ НИ КОМУНИЗЪМ,
УВИ, ОКАЗА СЕ ЦИНИЗЪМ.
АБРЕ, ЮБРЕ ДЕМОКРАЦИЯ,
\"АЛСАНА\" НА НАШТА НАЦИЯ!

ИЗ ПЪТЕН ПРАВИЛНИК
АКО ТРЪГНЕМ НА ЗАПАД,
А ГЛЕДАМЕ НА ИЗТОК,
ЩЕ СЕ ОЗОВЕМ НА ЮГ!

ПРЕДИЗБОРНО
КОЛКОТО ПОВЕЧЕ СЕ ЦЕПИМ,
ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ НИ ГО НАЦЕПВАТ!

АКТУАЛНО
ЯЗЪК, ОТЗОВАХА ОТ ОСТРОВА ЕДРИЯТ БЮСТ
И \"СЪРВАЙВЪР\" ОКАЗА СЕ СКУЧЕН И ПУСТ...

Господин Димитров
град: Сливен
България

Попитали радио Ереван:Защо жените не стават горски?
Отговор: Защото една слива не могат да опазят, камо ли цяла гора...

Илиан Цулин

Кокошката снесла пет килограмово яйце. При нея изпращат репортер от местният вестник.
- Как стана това?
- Тайна.
- Какви са бъдещите ви планове?
- Да снеса шест килограмово яйце.
След това репортерът задава въпроси на петела:
- Как стана това?
- Тайна!
- Какви са следващите ви планове?
- Да счупя главата на щрауса!

-Докторе,много забравям!!!
-От кога?
-Какво "от кога"???...

Стиляна

Въпрос: Какво прави 36-годишна блондинка в училище? Отговор: Повтаря втори клас.
Камелия

- Как ще разпознаете блондинка в автомивка? - Тя е единствената с велосипед.
Надя

БАРОМЕТР И ПРАВИЛЬНЫЕ ОТВЕТЫ  

Сэр Эрнест Рутерфорд, президент Королевской Академии и лауреат Нобелевской премии по физике, рассказывал следующую историю, служащую великолепным примером того, что не всегда просто дать единственно правильный ответ на вопрос.   Некоторое время назад коллега обратился ко мне за помощью. Он собирался поставить самую низкую оценку по физике одному из своих студентов, в то время как этот студент утверждал, что заслуживает высшего балла. Оба, преподаватель и студент, согласились положиться на суждение третьего лица, незаинтересованного арбитра; выбор пал на меня. Экзаменационный вопрос гласил: "Объясните, каким образом можно измерить высоту здания с помощью барометра".   Ответ студента был таким: "Нужно подняться с барометром на крышу здания, спустить барометр вниз на длинной веревке, а затем втянуть его обратно и измерить длину веревки, которая и покажет точную высоту здания".   Случай был и впрямь сложный, так как ответ был абсолютно полным и верным! С другой стороны, экзамен был по физике, а ответ имел мало общего с применением знаний в этой области.   Я предложил студенту попытаться ответить еще раз. Дав ему шесть минут на подготовку, я предупредил его, что ответ должен демонстрировать знание физических законов. По истечении пяти минут он так и не написал ничего в экзаменационном листе. Я спросил его, сдается ли он, но он заявил, что у него есть несколько решений проблемы, и он просто выбирает лучшее.   Заинтересовавшись, я попросил молодого человека приступить к ответу, не дожидаясь истечения отведенного срока. Новый ответ на вопрос гласил: "Поднимитесь с барометром на крышу и бросьте его вниз, замеряя время падения. Затем, используя формулу L = (a*t^2)/2, вычислите высоту здания".   Тут я спросил моего коллегу, преподавателя, доволен ли он этим ответом. Тот, наконец, сдался, признав ответ удовлетворительным. Однако студент упоминал, что знает несколько ответов, и я попросил его открыть их нам.   "Есть несколько способов измерить высоту здания с помощью барометра", начал студент. "Например, можно выйти на улицу в солнечный день и измерить высоту барометра и его тени, а также измерить длину тени здания. Затем, решив несложную пропорцию, определить высоту самого здания."   "Неплохо", сказал я. "Есть и другие способы?"   "Да. Есть очень простой способ, который, уверен, вам понравится. Вы берете барометр в руки и поднимаетесь по лестнице, прикладывая барометр к стене и делая отметки. Сосчитав количество этих отметок и умножив его на размер барометра, вы получите высоту здания. Вполне очевидный метод."   "Если вы хотите более сложный способ", продолжал он, "то привяжите к барометру шнурок и, раскачивая его, как маятник, определите величину гравитации у основания здания и на его крыше. Из разницы между этими величинами, в принципе, можно вычислить высоту здания. В этом же случае, привязав к барометру шнурок, вы можете подняться с вашим маятником на крышу и, раскачивая его, вычислить высоту здания по периоду прецессии."   "Наконец", заключил он, "среди множества прочих способов решения данной проблемы лучшим, пожалуй, является такой: возьмите барометр с собой, найдите управляющего и скажите ему: "Господин управляющий, у меня есть замечательный барометр. Он ваш, если вы скажете мне высоту этого здания".   Тут я спросил студента - неужели он действительно не знал общепринятого решения этой задачи. Он признался, что знал, но сказал при этом, что сыт по горло школой и колледжем, где учителя навязывают ученикам свой способ мышления.   * * * * * * * * * *   Студента этот был Нильс Бор (1885-1962), датский физик, лауреат Нобелевской премии 1922 г.

Изпратено от Христо Христов от Трявна

ВЪЗРАЖДАНЕТО НА МУТРИТЕ.

Здравейте! Пише Ви човек чоято одисея по чакането на опашката за регистрацията за коли стигбна своя апогей. Като гражданин съм длъжен да Ви алармирам за нередностите ставащи по време на чакането на опашката. Мутри и други съмнителни елменти с дебели вратове със съдействието на органите на реда, които уж трябва да въдворяват ред и пазят тези от които им идва тлъстата заплата. без ред си вкарват по няколко десетки коли (разбира се срещу заплащане от 150 лева) пред очите на изморените и чакащи няколко денонощия граждани. Отново корупционната схема полиция-мутри а уж живеем в демократична държава и тропаме пред вратите на Европа. Ако желаете да се убедите със очите си заповядайте утре 25 май пред портала на КАТ във град Варна и наблудавайки ще се уверите в истиността на писанията ми, свидетели са стотиците хора чакащи на опашка.
Надявам се като реномитрана медия ще вземете необходимите действия за спиране на това безобразие и за огласяването му пред обществеността.
Аз от своя страна ще се постарая да алармирам всички необходими инстанции и средства за масова информация за това недупостимо действие на хората които трябва да дават пример за ред и дисциплина в тази държава.

ХИТРАТА СВРАКА

Честните хора не обичат лъжата, но тогава се прехранвах като имиджмейкър на свободна практика. Наемаха ме личности без особени достойнства, които трябваше да издигам на пиедестал… Правех го заради професионалния престиж. След няколко кампании мислех, че съм ловък манипулатор, но разбрах, че има и такива по призвание. Те лъжат от сърце, при това така заплетено, че творческото им вдъхновение те радва ако си зрител. Дали заради драматургията или заради лесните пари, се включих в чужд сценарий на гениален автор. Въпрос на гледна точка е дали преминах скъпо платен професионален курс, или станах жертва на криминална измама.
Нищо нямаше да ми се случи, ако се бях направил на разсеян… Когато Гецата ме попита за Заир, му казах, че е бивша френска колония. Това го обнадежди и той реши, че имената на местните са френски. Според мен обаче са африкански с френско звучене. Не бях се замислял за техните имена, но моето дете наричаше своята кукла-негърче Гонзо. Реших да обърна звуците и му отговорих:
- Нещо като Зонго… Например Жак Зонго.
Погледът на колегата светна:
- Зонго… Занго… Жан Занго! Как ти звучи?
- Като типично заирско име. Какви са тези глупости всъщност? – обезпокоих се
аз. Заговорническият му тон ме наведе на мисълта, че ще ме забърка в някоя каша:
- Отдавна се боря за водещ материал на първа страница и най-после имам
шанс… за утрешния брой… Лошото е, че нямам “топ-новина”, а и взех едни пари от старши-треньора на “Колибри” срещу услуга. Сега търся начин да се оправя със ситуацията.
- Да не я заплетеш повече? И защо ме занимаваш с това?
- Ти си добър имиджмейкър. – подхвърли Гецата – Ще ми помогнеш ли – има
начин да провокираме интерес към треньора. – той изплю камъчето – Предстои му преподписване на договор и трябва да съдействам… човекът си плати. Ако можеш само да придадеш достоверен облик на историята, която съм измислил?
- Нали не ме караш да лъжа? Знаеш, че не ми е в стила… Освен, когато е за
пари – тогава е от професионализъм.
Вече си дойдохме на думата. Ставаше дума за платена кампания по изграждането на персонален престиж пред работодател. Срещу половината от възнаграждението, трябваше да помогна на Гецата при манипулирането на спортната общественост. Дотук имахме благозвучно заирско име и идеята неговият притежател да води преговори за трансфер с треньора на “Колибри”. Пазарлъците с “футболната звезда” трябваше да мотивират собствениците на футболния клуб да преподпишат договора си с нашия клиент, обнадеждени от проблясналата “светлинка в тунела”. Хубаво, ама трябваше да популяризираме и несъществуващото величие, да го направим единствената надежда за влизане на отбора
в “А”-групата на шампионата.
- Пиши! – започнах аз – Пиши, че задачата по трансфера е трудна, защото Жан Занго
е в Милано, и италианските отбори наддават за него. Предстои заминаване на нашия човек, който му е приятел и има известни шансове. – добавих – Тъкмо и една командировка ще издействаме на клиента, за навиване на футболиста ще му дадат джобни, с които да ни черпи.
Тази измислица пък взе, че повлече крак… Материалът на Гецата бе публикуван с финален текст: “Още по темата – в следващия брой”. Спортните новини на телевизията се позоваха на вестника, телефонът на колегата зазвъня, търсеха го и от други медии а той диктуваше глупости…
На другия ден разни футболни шефове му предлагаха пари срещу информация къде точно в Милано е отседнал Занго, колко се готви да предложи нашият човек (който вече беше “потънал” в чужбина). Бяхме близо до очаквания резултат, собствениците на “Колибри” дадоха изявление, че новата инициатива на треньора ще доведе до преразпределение на силите във футбола, а това значеше преди всичко – подписан договор с клиента, чиста съвест от добре свършена работа и заслужени хонорари. Гецата предложи:
- Нека хубаво да ги “разходим из материала”, за да не се усъмнят. Можеш ли да
му направиш уеб-сайт?
- На треньора ли? – не допуснах, че Гецата е толкова нагъл.
- Не, на заиреца! – застреля ме той.
- Престани, това си е явна измама… – и добавих с укор – Още малко и фен-клуб…
Той ме гледаше с възхищение заради хрумването, а моята суета победи разума. Лесно се предадох и продължих:
- Всъщност така образът му ще оживее, ще напишеш още и за бой в миланска
дискотека, за някакъв секс-скандал, и гледай какво става!
Следващият ден беше кошмарен за мен – бях на път да вляза в затвора за измама…
Разни хора ми предлагаха пари, за да им ходатайствам за среща с Жан Занго. Оказа се, че във водещия материал на новия брой, Гецата ме е посочил като персонален мениджър на футболната звезда. По-лошото е, че италианците ми броили огромна сума на ръка за да се срещнат със спортиста и едва ли бих се трогнал от смешните рушвети на родните клубове. Това обаче не беше вярно – предлаганите суми направо ме изкушаваха, но и представата за Интерпол не ми бе чужда. Вероятно съм гледал много филми за “справедливото възмездие”, но съм гледал и други с “хепи-енд”. Така исках да свърши и тази история, но моят съучастник не отговаряше на обажданията ми. Електронните медии се надпреварваха да цитират “топ-журналиста”, огласил фактите. За щастие на вратата ми се появи героят на деня… Самият “гений” на футбола… Не, въобще не съм лъжец, особено ако не ми плащат за това – на прага ми не беше Жан Занго, а старши-треньорът на “Колибри”. Последваха груби неспортсменски прояви, агресията се смени с истерия, и накрая с хленчене:
- Моля те, не ща вече да подписвам договора! – той извади пачки от
джобовете – Имам още пари, ще ти платя, но накарай онзи кретен да престане да халюцинира!
Бях готов да преотстъпя на Гецата предложената сума, само и само да се откаже от темата. Нещо повече – на драго сърце щях да се откажа и от онзи свой дял от хонорара, дето ми го беше обещал, а можех и допълнително да му платя, с надеждата, че алчността му ще надделее пред неговия кариеризъм и манията за слава ще бъде победена от прагматизма… Оказва се, че всъщност съм гледал твърде малко филми…
Тази история по действителен случай имаше следният финал:
Гецата без каквито и да е скрупули прибра всички предложени
пари и ни увери, че още на следващия ден Жан Занго ще подпише договор с Нигерия и безследно ще се затрие нейде из Африка. Според него така историята щяла да приключи с “хепи-енд”, а той щял да замине за Милано… А аз, ако съм си бил научил урока, да съм се поупражнявал, като съм си изберял някой със самочувствие като мен, че по-лесно лапал въдицата… Забравих да му кажа за възмездието във филмите – все някой ще провери кой играе в нигерийския отбор. Лично аз бих пратил Жан Занго “по дяволите”, а “гяволите” нека ходят в Милано… По-късно един заирец действително ме нае за мениджър, предлагали му от много места трансфер и трябвало да му вдигна цената. Италианците дадоха повече…

Иво Чолаков

СДЕЛКА

Кривнах леко с волана, защото пешеходецът ме стресна. Колата се повъртя по заснежения път и спря, а човекът ме догони:
- Ще ме закараш ли до града? – попита премръзнал той.
- Натам съм тръгнал, качвай се!
Щом седна, непознатият се оплака:
- Останах без кола насред пътя, а пък и то една кола…
- Авария ли? – попитах без особен интерес.
- Бедствие! – отговори пътникът, разтривайки пръстите си – Тинчето
ми разказа играта.
Очаквах да чуя история за женското коварство и мъдро заключих:
- Сузи или Фани, Гинчето или Тинчето – хлътнеш ли, те разиграват…
- Всъщност се казва Кристина, но и викам Тинчето. – миловидно просъска
той през зъби. – И не съм хлътнал, а тя ми се натрапи като си купих кола… Цял живот се стремя към “Ес”-класата на “Мерцедес” - въртя бизнес, уважават ме, известен съм, но чак сега си позволих този разкош – последен модел с всички екстри, с климатик и кожен салон. Охарчих се, направих застраховка и не щеш ли – Тинчето.
- Това им е в природата. - забелязах, а той кармично ми отвърна:
- Да, природата!.. Всяка друга полска мишка би се настанила в “Трабант”.
Оказа се, че Тинчето е малка гризла, удостоила с посещение колата му, докато била в някакъв склад. Откривайки наръфаните салфетки в джабката, великодушно нарекъл коледната си изненада Кристина – по случай празника, а сетне се отдал на заслужено веселие. Обясних му, че е постъпил добре – не трябва да се хабим за разни дреболии, а той през сълзи продължи:
- Дреболии ли? Не съм в час заради изчадието, бизнесът ми пропада, язък
и за колата… Сега никой не би дал за нея повече от хилядарка…
- За мишката ли? – пошегувах се аз, а той ме погледна възмутено:
- Как за мишката бе - за Мерцедеса… За нея пари давам да я разкарат, но
се инати. Като почна да ръфа “кожения салон”, заложих капани – пръстите ми попадаха в тях, но тя не. Падаше си по кожата… и жиците. Два пъти инсталацията даде на късо, а застрахователите отказваха да приемат, че Тинчето е “природно бедствие”. Смених таблото и електриката, нямам климатик – тръбите са продупчени, как иначе ще се придвижва от двигателя през купето до багажника и обратно?
Съчувствено му предложих я отрови. Нещастникът пробвал, но тя не вкусвала.
Опитвал да прогони злодея и с газ – от тогава очите му сълзяли в лимузината...
- Чувал съм – подметнах – че при стрес гризачите напускат своите убежища.
- И аз чух, но не е вярно! Вече имам фобия – втълпих си, че това чудовище
е Божие наказание… че иска да ме умори… и за малко да драсна клечката в бензина.
- Има и други начини. – продължих с убеждението, че щом не е подпалил
автомобила, значи е здравомислещ, но той ме опроверга:
- Опитах някои, но без ефект… Беше ми жал за колата, но заради тази
напаст я зажулих петдесетина метра по мантинелата.
Предположих, че затова сега пътува на стоп, но той поясни:
- Не, взеха я от “Пътна помощ”, но в колата им нямаше място и предложиха
да ме теглят в Мерцедеса. Предпочетох да пътувам на стоп - без компанията на онова добиче. Щом си стабилизирам здравето и си оправя бизнеса, ще пътувам с такси! Може да е непрестижно, но друг автомобил няма да купя…Че то по-срамно има ли – човек с “Ес”-класа да пътува на стоп. Добре, че медиите не знаят за резила, че ако пишат…
Журналистическата ми карта беше на таблото и се почувствах неловко, но той не я видя. Както се оказа, бил недоскив заради обгазеното купе – престоял вътре три часа. Вече бяхме в града, но чаках да ми доразкаже своята злощастна история:
- Изведнъж всичко по таблото светна, и се уплаших, че ново късо съединение
ще е фатално. Нещо повече – имобилайзерът се включи и колата спря, а навън почна силен снеговалеж. Поради липсата на климатик бях карал на студено, а очите ми сълзяха и бях отворил прозорците. Хубаво, ама те се затвориха заради борд-компютъра, централното заключване блокира и аз стоях в колата просълзен, замръзнал и обречен на проклетата зъбла. С ръкомахане търсих помощ от минаващите коли, но те не допускаха, че баровец с такъв автомобил може да има проблеми. По мобилния викнах “Пътна помощ”, но имало задръствания… Дойдоха след три часа и още толкова ме търсиха под снега. Счупиха стъклото, измъкнаха ме и взеха колата. Предложих да я оставят и да вземат мен, но отказаха – имало магистрални апаши… Да бяха я обезкостили джамбазите, Тинчето можеше да изскочи, ама щом и митничарите не я откриха…
- Какво за митничарите? – заинтригувах се, а той се сепна:
- Не ти ли казах, че съм опитал всичко? Пуснах си анонимен сигнал, че мъж
с моето описание прекарва дрога в ампули, имплантирани в стомахчетата на гризачи. Чудя се как ми хрумна подобна глупост… По телефона не повярваха, но на митницата ми поискаха рушвет. Отказах, а те ме пуснаха въпреки моите “самопризнания” за мишката с ампулката – заявиха, че имала законното право на “индивидуална дозичка”.
Преди да зажули мантинелата някакви ловци пробвали с обучени котки, но от
страх пред зъбатката и сълзливата обстановка, само една маца се престрашила, влезнала в купето и излезнала през резервоара… Май е излязла “през багажника”, но не исках да му противореча. Вече замислях този разказ, когато той съзря моята карта. Помоли за лист хартия и написа договор за покупко-продажба на МПС. Не посочи
цена, само ми връчи ми талона с ключовете. Изкара “джобни” за ремонт и ме закле нищо да не публикувам. Това за него било изгодно – нов живот без спомени от Тинчето.
Поправих колата и поех по пътя на провала. Единственото, което отклони гризанката от “салона”, бе луксозното конкурентно списание. То излизаше веднъж седмично и беше скъпо, но ако вечер на седалката нямаше нов екземпляр от него, мишката нападаше кожата. Пробутах стари броеве от седмичника, в който работех, но тя се щадеше от неговото съдържание. Заподозряха ме в симпатии към конкуренцията, а и служебно се провалях – ако не напишех нещо интересно, щях да бъда уволнен. Имах основание да наруша обещанието си пред онзи, който си купи спокойствие с цената на един мерцедес… Или да му върна прецакването, предлагайки на читателите най-после оригинален материал. Още повече, имах време да го напиша – бях арестуван за хулиганство, когато драснах клечката на колата. Не на последно място го дължа пред светлата памет на Тинчето, с надеждата, че се е споминала.

Иво Чолаков

Графиня Калина

Познавате ли Графиня Калина
Освен , че голяма е Бамбина.
Родена е в Живково време
Но въпреки това от нищо не й дреме.
Наследница е на Хабсбургите,
Но не обича рода на Кобургите
Обича винаги добре да се барва
Затуй и одумки си докарва,
Непрекъснато подменя гардероба
И доста горда е особа.
Синята й кръв е в голямо количество,
Но не държи да й казват Ваше Величество.
Край нея винаги струят протоберанси
И й се покланят с дълбоки реверанси.
С две думи си е Вип персона,
Но това не й пречи да се завърти и на пилона.
Особи от голямото добро утро не понася
И като куцо пиле домат ги отнася.
Пише епиграми с привкус интимен
И който ги чете се чувства кат' ужилен.
Влиза в Госта със скорост на вихрушка
И съвсем не е кротушка.
Ако някой срещу нея с нападките започва,
Фиксира си целта и като торпедо се насочва,
Улучва го от упор право във десетката,
И не й пука , че ще влезе зад решетката:)))
А, на всеки който не мож' да я понася,
Казва, споко, зелен светофар и да се изнася:)))

Графиня Калина фон Янкова(Тити)

Свети Валентин Трифонов

Днес закача Ви Калинка,
по една мъничка Валентинка.
И тъй като е ден на Валентин,
ще Ви почерпя и с пелин.
Но, е и ден на Трифон Зарезан,
приготвила съм вино и ракия по един казан
и цвърчаща наденичка на скара
и кой както иска да я кара,
едни зарязвайки младо лозе
и по-далеч от тях, опази ни боже,
други зарязвайки между два крака-Лонги,
изтегнали се удобно на шезлонги.
Желая Ви поне днес да се отърсите от задачките мисловни
и да наблегнете на подобните любовни!

от: Тити

email: kalina_maria@abv.bg

Уважаема редакция на вестник артХУМОРАН ситуацията във приказката “История с червеи” много ми напомня за това което става в моята работа. За съжаление в нея има много Смокчивци, Гнилчовци, Лизалчовци и тем подобни. По–лошото е, че българското общество се е напълнило с такива животинки.

С уважение А. М.